Витоша - от Алеко до Бистришко бранище

В един горещ юлски ден решихме да се разходим по Витоша. Стигнахме с колата до Алеко и продължихме по пътеката за х. Академика и с. Железница.

Планинският въздух беше прохладен и горещината не се усещаше. Имахме късмет с времето - Софийското поле и милионният град се виждаха ясно, без обичайния смог. Стара планина се открояваше на хоризонта.

Вървяхме бавно и се радвахме на цветята около нас и на красивите гледки. Дори панелната джунгла в ниското не беше много грозна.

Не бързахме и аз се заглеждах във всяко цвете около мене. А те бяха много, нацъфтели във всички цветове на дъгата.

Пред нас се появи Големия Купен, а до пътеката растеше самотен бор, изкривен от битките с бурните ветрове.

По-ниско от бора смърчовете не бяха засегнати от корояда, а в ниското отново се виждаше София.

Стигнахме до табела, която обясняваше какво се е случило с най-стария резерват в България.

Бистришко бранище - информационна табела

Под нас се виждаха оголените от смерча склонове и изсъхналите от короядите дървета.

Стигнахме до място, където цъфтяха два вида диви лилиуми - жълтият планински крем (Lilium jankae) и петровия кръст (Lilium martagon). И двата са защитени, а планинският крем е включен в Червената книга на България.

Петров кръст (Lilium martagon) под Резена

Гледката от цъфнали лилиуми на фона на върховете над тях трудно може да бъде забравена.

Жълт планински крем в Бистришко бранище

След малко стигнахме и до находище на витошко лале (планински божур, Trollius europaeus). Това красиво цвете е наистина уникално.

За моя изненада по пътеката се появи голяма група туристи. Оказаха се поляци, доста възрастни, но симпатични. Няколко извадиха апарати, за да снимат един жълт крем покрай пътеката. Заговорих ги и им обясних, че цветето е много рядко и защитено. Един от тях дори извади от раницата си тефтерче и химикалка и си записа латинското име на цветето. Явно доста от чужденците ценят повече от нас природното богатство.

След малко ни настигна и група французи.

За съжаление това невероятно място в близките години най-вероятно ще е само спомен. При очакваните промени в законодателството ни след няколко години вместо редки и много красиви цветя и вековни гори ще има разорана земя и изсечена гора с писти, влекове и заведения. И малкото хора, влюбени в непокътнатата природа, ще разправят на деца и внуци приказки за поредното райско кътче, което от алчност за огромни печалби е унищожено.