Витоша - от Алеко до Бистришко бранище

02.03.2012
Витоша - Резена и Бистришко бранище

В един горещ юлски ден решихме да се разходим по Витоша. Стигнахме с колата до Алеко и продължихме по пътеката за х. Академика и с. Железница.

Планинският въздух беше прохладен и горещината не се усещаше. Имахме късмет с времето - Софийското поле и милионният град се виждаха ясно, без обичайния смог. Стара планина се открояваше на хоризонта.

250 Витоша - района на Алеко и Стара планина на хоризонта

Вървяхме бавно и се радвахме на цветята около нас и на красивите гледки. Дори панелната джунгла в ниското не беше много грозна.

251 Гледка към София и Стара планина от Витоша

Не бързахме и аз се заглеждах във всяко цвете около мене. А те бяха много, нацъфтели във всички цветове на дъгата.

252 Алпийска роза на Витоша

Пред нас се появи Големия Купен, а до пътеката растеше самотен бор, изкривен от битките с бурните ветрове.

253 Големия Купен и самотен бор

По-ниско от бора смърчовете не бяха засегнати от корояда, а в ниското отново се виждаше София.

254 Бистришко бранише - самотен бор и смърчове

Стигнахме до табела, която обясняваше какво се е случило с най-стария резерват в България.

255 Бистришко бранище - информационна табела

Под нас се виждаха оголените от смерча склонове и изсъхналите от короядите дървета.

256 Бистришко бранище - сухи дървета и оголени склонове

Стигнахме до място, където цъфтяха два вида диви лилиуми - жълтият планински крем (Lilium jankae) и петровия кръст (Lilium martagon). И двата са защитени, а планинският крем е включен в Червената книга на България.

257 Петров кръст (Lilium martagon) под Резена

Гледката от цъфнали лилиуми на фона на върховете над тях трудно може да бъде забравена.

258 Жълт планински крем в Бистришко бранище

След малко стигнахме и до находище на витошко лале (планински божур, Trollius europaeus). Това красиво цвете е наистина уникално.

259 Витошко лале, планински божур (Trollius europaeus)

За моя изненада по пътеката се появи голяма група туристи. Оказаха се поляци, доста възрастни, но симпатични. Няколко извадиха апарати, за да снимат един жълт крем покрай пътеката. Заговорих ги и им обясних, че цветето е много рядко и защитено. Един от тях дори извади от раницата си тефтерче и химикалка и си записа латинското име на цветето. Явно доста от чужденците ценят повече от нас природното богатство.

След малко ни настигна и група французи.

За съжаление това невероятно място в близките години най-вероятно ще е само спомен. При очакваните промени в законодателството ни след няколко години вместо редки и много красиви цветя и вековни гори ще има разорана земя и изсечена гора с писти, влекове и заведения. И малкото хора, влюбени в непокътнатата природа, ще разправят на деца и внуци приказки за поредното райско кътче, което от алчност за огромни печалби е унищожено.

Албуми със снимки: