Из Етрополския и Тетевенския балкан

20.01.2012
Етрополския балкан от Правешкия манастир

През август 2011 решихме да се разходим за няколко дни до Етрополския и Тетевенския балкан. На някои места бяхме ходили преди години, други ни бяха непознати.

Тръгнахме от София по магистрала Хемус към Правец. От там се отклонихме към Етрополе. След няколко километра се отбихме вдясно от главния път и стигнахме до Правешкия манастир.

87 Правешкия манастир "Св. Теодор Тирон"

Манастирът е малък, но е действащ, добре поддържан и заслужава да бъде посетен.

Продължихме към Етрополе. Успяхме да паркираме в центъра. Излезнахме на площада, който изглежда както останалите площади на малки градове, строени по времето на комунизма. В петъчната сутрин заведенията в центъра бяха пълни с хора.

Част от рода ми е от Етрополе. Бях ходила там като дете и си спомням посещението в една красива възрожденска къща. Но около площада всички постройки бяха нови и грозни.

Попитахме един човек има ли запазени стари къщи и как можем да ги открием. Обясни ни, че лесно можем да стигнем музея, а останалите къщи не са на едно място.

Музеят наистина е в много красива сграда, но нямахме време да влизаме в него.

95 Етрополе - Историческия музей

Срещу музея има друга красива и добре поддържана къща, в която е едно от училищата на града.

Продължихме по същата улица и стигнахме до Часовниковата кула. Построена преди 300 години, тя и до сега гордо се издига над околните къщи, а часовникът продължава да работи точно.

100 Етрополе - Часовниковата кула

На кръстовището пред кулата отново попитахме къде можем да видим някои от старите къщи. Оосновно се интересувахме от тази, която носи името на моя род. Дядото погледна стреснато, позамисли се, и запита "А, питате за къщата на .....?"

Споменатото име беше на партийно величие от преди 1989 г., което няма никаква връзка с Етрополе и може би никога не е минавало през градчето. Аз бях направо шокирана и не можах дори и една дума да кажа. Отказахме се да питаме повече хора и кривнахме в една от уличките.

След малко зад един дувар се показа малка църква - "Св. Георги Победоносец". Но отново разочарование - беше заключена вратата на двора. Не ни оставаше нищо друго, освен да седнем и обядваме в кръчмата срещу черквата.

След обеда продължихме разходката из Етрополе, и попаднахме на стара къща, в която е бил революционния комитет от 1970 до 1972. Къщата беше занемарена, покривът пред падане. Така ли съхраняваме старата архитектура и историята си?

98 Етрополе - къщата, в която е заседавал революционния комитет

След тази тъжна гледка решихме, че няма какво повече да гледаме в Етрополе, и продължихме към Етрополския манастир.