Из Северозападна България

29.04.2012
вр. Тодорини кукли от пътя под Бързия

Пролетта дойде, времето се стопли и решихме, че е време да излезнем от София за три дни. Избрах да се разходим из северозападна България, където бях ходила само до Чипровци като малко дете. А в този район има толкова интересни места.

Тръгнахме в неделя сутринта от София към Петрохан. Въпреки почивния ден излизането от София ни отне повече от половин час. Пътят до разклона за Годеч ми е познат. След това вече започва изкачването към прохода Петрохан. Колкото по-високо се изкачвахме, в толкова по-лошо състояние беше пътя. Дълбоки дупки имаше на всеки няколко метра. На места пътят беше в по-лошо състояние от зарязаните пътища в граничните райони. А все пак това е второкласен път от републиканската пътна мрежа. Може би това е една от причините за изостаналостта на тази част от България - най-краткият път до столицата е в трагично състояние.

Една от причините за дупките се виждаше през цялото време - на практика няма отводнителна канавка между склона и шосето. И цялата вода от топящия се сняг тече на пътя и в студените нощи замръзва. А във високите части на прохода в усойните старопланински гори сняг има половин година.

Продължих да пълзя нагоре с не повече от 40 километра, като внимавах да не пропадна в някоя по-голяма дупка. Наоколо обстановката беше още зимна - дърветата не бяха започнали да се разлистват, на сенчести и усойни места започнаха да се появяват и нестопени петна сняг.

Стигнахме до с. Гинци - може би най-дългото село у нас. Селото с нищо не ме впечатли - стари неугледни къщи, повечето от тях около пътя. Няма красиви панорами, само разбития път. Почти пред всяка къща имаше маса, на която се предлагаха картофи, кисело мляко, прясно сирене и мед. Явно малкото възрастни хора, които живеят там, се опитват да спечелят някой лев, за да оцелеят.

Нагоре след Гинци дупките по пътя и снежните преспи в гората ставаха все по-големи. Накрая стигнахме Петрохан и спряхме да почиваме. Не си извадих апарата, защото просто нямаше какво да се снима. Стара постройка, почти срината. Нестопени преспи сняг. Неугледен мотел и много боклуци навсякъде. Кога ли българинът ще се научи, че природата не е едно голямо кошче за боклук?  Единственото по-интересно нещо беше едно странно изкуствено езерце, оградено с ограда.

Починахме и продължихме надолу към Бързия. В началото още имаше преспи сняг, но много картината стана пролетна - цъфнали горски цветя, започнали да се разлистват дървета. Странно, но пролетта по северния склон на Стара планина беше дошла, а по южния още беше зима. Със слизането надолу и дупките намаляха.

Стигнахме село Бързия. Селото е доста по-голямо и добре изглеждащо от Гинци. В центъра има интересен паметник с голям лъв, посветен на загиналите във войните. Продължихме към Вършец, за да видим Клисурския манастир.

След като излезнахме от селото спряхме на една поляна, от която се откриваха красиви панорами към заснежените върхове на Стара планина.

264 Масивът на Ком от село Бързия

263 Тодорини кукли от село Бързия

Порадвахме се на красивата природа и продължихме към Клисурския манастир.