Из Чернатица в Родопите

06.06.2012
Скалите на Щутград, гледани от пътя

В края на август 2009 година решихме да се разходим за няколко дни из Чернатишкия дял на Родопите. Искахме да посетим село Лилково, да се опитаме да стигнем до Тъмръш, да посетим Щутград и след това да отидем до село Орехово и да разгледаме околностите му.

Спането в Орехово беше уговорено предварително - в това селце има много къщи за гости. Докато в мрежата нямаше информация дали има къде да отседнем в Лилково. Взехме една малка палатка, шалтетата и спалните чували в колата и потеглихме.

Тръгнахме рано сутринта от София. До Околовръстния път на Пловдив стигнахме бързо по магистралата. След това започнаха проблемите - как да открием верния път за Лилково. Спряхме на един разклон, и доста се чудихме дали трябва да тръгнем по отклонението надясно. Сега на него има указателна табела за Лилково, но преди няколко години я нямаше.

Когато стигнахме до с. Първенец разбрахме, че сме на верния път. От селото започва стръмно изкачване в планината. Над Храбрино отдясно на пътя се видяха интересни скали, но не успяхме да спрем и да ги разгледаме. Малко по-високо намерихме място, където може да спрем и да се порадваме на първите красиви гледки от Родопите.

311 Над с. Храбрино в Родопите

312 Скали по пътя за Лилково

Продължихме нагоре по пътя. След поредния завой пред нас се показа малко селце. Нямаше табела и не знаехме къде сме. Попитахме един човек и разбрахме, че сме в Долен Плочник.

313 Стара къща в Долен Плочник

Горен и Долен Плочник сега са махали на с. Бойково. Преди век това е било село Дормушево, населено с мюсюлмани, които избягват от селото през 1912 г. Селото е било безлюдно до седемдесетте години на 20 век, когато започват да строят вили в него. В Долен Плочник има запазени стари каменни къщи. Някои от тях явно са обитавани до скоро, защото има и съвременни огради.

314 Долен Плочник

Времето напредваше и продължихме нагоре към Лилково. Започнаха да се появяват повече дупки по пътя. Но като стигнахме до разклона за Ситово и Лилково забравихме за лошия път.  Над нас се извисяваха величествени отвесни скали. За съжаление бяха срещу слънцето и нямаше шанс да има качествени снимки.

Някъде над скалите се намираше и тайнствения Щутград, до който се надявахме да стигнем на следващия ден.

315 Скалите под Щутград на разклона за Лилково и Ситово

316 Пътя за Лилково над разклона за Ситово

След разклона асфалтът изчезна от пътя за известно време. След няколко километра изведнъж се озовахме на току-що положен асфалт. Стигнахме до малко селце с къщи, накацали на склона на запад от пътя. Отново нямаше табела, за да разберем къде сме. Първоначално решихме, че сме стигнали Лилково, но пътят продължаваше на горе. Намирахме се в Брезовица - преди години помашко селце, а в момента махала на Лилково.

317 Село Брезовица - вече махала на Лилково

Продължихме по пътя и след няколко минути стигнахме до Лилково. Спряхме в центъра на селото и попитахме има ли място, където можем да спим. Упътиха ни към съседно кафене - собственикът можел да ни настани. Но той играеше на карти на масичка навън и не ни обърна внимание. Явно не се интересуваше от това да спечели някой и друг лев. Насочи ни към близка къща, в която можело да спим. От нея излезна един дядо, който се оплака, че жена му току-що е излезнала от болница, и не можела да се грижи за посетители. Обяснихме, че имаме нужда само от покрив над нас, че не ни трябват чаршафи (носихме си спалните чували), и че име какво да ядем. Стаята, която ни показаха, изобщо не ни хареса. Но пред избора да спим в малка китайска палатка в студено и нестабилно време, се настанихме на закрито. Стаята беше с циментов под, много влажна. На едната стена имаше мивка, от която имаше маркуч, за да не тече водата в стаята. За топла вода можехме само да мечтаем. Поне тоалетната не беше на двора. А това е етаж, който е подготвен за настаняване на туристи. Не знам колко хора биха спали вътре, щом и нашите катунарски души се разбунтуваха от условията.

Оставихме багажа в къщата и тръгнахме с надеждата да успеем да стигнем до Тъмръш.