Копиловци и хижа Копрен

След като видяхме масивът на Копрен на път за Дива Слатина, решихме да му се порадваме от близо. И тръгнахме към село Копиловци.

Преди Копиловци има друго селце - Главановци, от което се откриват невероятни гледки към масива на Копрен и Трите чуки - една от най-красивите и неизвестни части на Стара планина.  За съжаление в този район май не са чували за селски и еко туризъм. В Главановци и Копиловци няма къщи за гости.

Единствената възможност за спане в района е на хижа Копрен или профилакториума близо до нея. Намират се в местността Орешкова чука в подножието на вр. Копрен. До там има асфалтиран път, който е изненадващо добър.

От Главановци стигнахме до Копиловци и продължихме нагоре към хижата. След малко спряхме да снимаме за пореден път невероятната планина. Копрен се оказа един от най-красивите старопланински върхове.

За съжаление нямаше как да станат хубави снимки - не само надвисналите над върховете черни облаци пречеха, а и беше следобед и снимките са срещу слънцето.

Продължихме нагоре към хижа Копрен. Пътят навлезе в гора, покрай него течеше рекичка.

Излезнахме от гората и сред поляни започнахме да виждаме отделни къщи - стари и нови. В местността около хижата има цяло вилно селище. Има и голяма постройка, изглеждаща като хотел - оказа се профилакториум. Хижата е на края на пътя. Малка и неугледна. Пред нея имаше две кучета с непредсказуемо поведение.

Поляните наоколо бяха пожълтели от цъфнали иглики.

Между игликите на по-усойни места разцъфваха минзухари.

На север гледката беше пролетна - цветя по поляните и разлистващи се дървета.

На поляната над хижата някога е имало указателна табела с маршрутите на екопътеките в района. Неизвестно кога тя е изчезнала и сега има само дървена рамка на фона на заснежения Копрен. В какво ли състояние са самите екопътеки?

За сега върховете гордо издигат стръмни склонове. Кога ли двукраките вандали ще унищожат и тях? Сега само отрупват поляните около пътя с боклуци, дано не продължат нагоре високо в планината.

Над хижа Копрен има екопътека, която води до красиви водопади. За съжаление беше вече късен следобед и нямахме време да стигнем до тях. Дано успеем пак да намерим време да се порадваме отново на това дивно кътче от България.