Към Дива Слатина

30.04.2012
Връх копрен под село Дива Слатина

Дива Слатина? Кой ли е чувал за такова село? И  аз не подозирах, че съществува село с такова име. Открих го, когато търсех в мрежата къде може да се види нещо интересно из тази забравена част на България.

А районът наистина е див. Не само заради граничната зона, в която попада селото. И до сега някои села в района гордо носят имената на някогашни комунистически величия - общинският център е с. Георги Дамяново, а в близост до него се намира с. Гаврил Геново. Селото под Дива Слатина носи звучното име Говежда. Но си заслужава човек да стигне до там - има красиви гледки към граничното било на Стара планина и запазена природа.

От Клисурския манастир през Берковица продължихме за с. Гаврил Геново. След малко се откри панорама на заснежените старопланински върхове. Спряхме да снимаме.

На юг се открояваше масивът на Комовете (Голям, Среден и Малък Ком).

276 Масивът на Ком в Западна Стара планина

Продължихме към с. Гаврил Геново, от където се отклонихме от главния път и тръгнахме към Дива Слатина. Пътят е през долината на Дългоделска Огоста и се оказа в изненадващо прилично състояние (доста по-добър от този през Петрохан). Центърът на общината с. Георги Дамяново навяваше мрачни мисли - запуснато и занемарено място. За разлика от сивите и запуснати села природата беше много красива - зелени ливади и цъфнали плодни дръвчета. След малко отново се откри красива гледка към върховете на сръбската граница.

277 Връх Копрен и Трите чуки - Западна Стара планина на сръбската граница

278 Връх Копрен, трите чуки и други чуки на север

279 Цъфнала ябълка

Стигнахме до с. Говежда. Въпреки странното си име, селото изглеждаше по-оживено от общинския център. Над селото имаше много разрушени обори. Изглежда на времето е имало големи стада крави, и селото е кръстено на тях. Но вече май няма крави по тези места.

Продължихме към Дива Слатина. Пътят е по долината на Слатинската река (оказа се, че не само през София тече река с това име). След един завой пред нас се извиси вр. Копрен. Това е един от най-красивите старопланински върхове. Отбихме по един черен път и спряхме да се порадваме на панорамата и на запазената природа наоколо.

Реката течеше пълноводна от топящите се старопланински снегове.

280 Слатинската река в Западна Стара планина

281 Слатинската река под с. Дива Слатина

Над реката имаше поляна с нацъфтели пролетни цветя, а над нея малка градинка.

282 Пролетни цветя под с. Дива Студена

На хоризонта се извисяваше Копрен.

283 Връх Копрен - под с. Дива Слатина

Продължихме нагоре попътя и след малко стигнахме до селото. Дива Слатина е малко селце, но изобщо не е дива. Може би заради неделния ден имаше доста хора по улиците и по околните градини. Като останалите села в тази част на Стара планина, и това беше събрано на едно място, без махали. Къщите са една до друга, почти без дворове.  Архитектурата на старите къщи е типичната за планините по западната ни граница.

284 Стара къща в с. Дива Слатина

Малкото селце си има и църква, построена в далечната 1882 г.

285 Църквата "Св. Параскева" в с. Дива Слатина

Попитахме един човек от селото до къде нагоре можем да стигнем с колата. Той ни обясни, че има черен път до изоставена застава, но не знае в какво състояние е. Продължихме нагоре по него. За съжаление той беше доста тежък, а и гледката към Стара планина се скри зад хълмовете. Продължихме нагоре до място, където можем да обърнем.

Пътят е покрай р. Джореница, която също беше пълноводна от топенето на снеговете.

286 р. Джореница над с. Дива Слатина (Западна Стара планина)

По брега на реката растат стари букове.

287 Издънки от стар бук над Дива Слатина

288 Бук на брега на р. Джореница на с. Дива Слатина

Наоколо се издигат хълмове, покрити с гори, и обработваемата земя и ливадите са само по долината на реката.

289 Долината на р. Джореница над с. Дива Слатина

290 Плевня над с. Дива Слатина - Западна Стара планина