Разходка над Лилково

08.06.2012
Панорама над с. Лилково

Желанието ни беше да стигнем до Тъмръш - легендарното помашко село, което не съществува вече 100 години. За съжаление в мрежата не намерих информация за път или пътека от Лилково до руините на селото. Единственото, с което разполагахме, бяха разпечатки от руските топографски карти. Дядото, при когото щяхме да спим, не можа да ни даде никаква информация има ли начин да стигнем до там. Знаехме само посоката, в която се намира Тъмръш, но в Родопите няма начин да се върви направо.

Вече беше обяд и тъмни облаци скриваха голяма част от небето. С колата стигнахме до долната част на селото и тръгнахме по един черен път, който беше в исканата от нас посока. След малко срещнахме мъж и жена, но и те не знаеха как да стигнем до Тъмръш. Под Лилково за малко ходихме по запазена част от римския път, който минава и покрай Персенк. В ниското под селото видяхме няколко красиви коня, които пасяха под едно дърво.

318 Коне в Лилково

На отсрещния склон се беелеше малък параклис и тръгнахме към него.

321 Параклис край Лилково

От параклиса продължихме по една пътека нагоре. Излезнахме на черен път и тръгнахме по него.  След малко се показа Лилково на отсрещния склон.

319 село Лилково

Пътят постепенно се изкачваше нагоре след типични родопски пейзажи - стари иглолистни дървета и полянки между тях. Обезлюдяването на селото беше видимо и сред природата - тревата не беше косена или опасана. Няма ги вече стадата, изхранвали хората в планината.

320 Смърчове над Лилково в Родопите

322 По пътя над Лилково

За съжаление небето причерня и някъде надалеко започна да гърми. А и пътя зави и започна да слиза - нещо, което ни отдалечаваше от така желания Тъмръш. Изоставихме го и започнахме без пътека да се изкачваме нагоре по една поляна към Вълчи връх. Стигнахме почти до него, но по билото имаше гъста непроходима гора и не се виждаше нито път, нито пътека. А следобедът напредваше и небето ставаше все по-тъмно. С голямо нежелание тръгнахме да се връщаме. Не след дълго заваля. И валя непрекъснато, докато стигнахме долната част на Лилково, когато спря за малко. Родопският пейзаж пред очите ни изглеждаше доста призрачен.

324 Край Лилково след дъжда

В момента, в който стигнахме до къщата, където щяхме да спим, плисна проливен дъжд. Вече се радвахме, че ще има покрив над главите ни в това време, а няма да нощуваме в малка китайска палатка, която сигурно щеше да протече. Надявахме се на другия ден да е хубаво времето, за да можем да стигнем до Щутград, без да ни вали.