Роженския манастир

Паркингът е на 100-ина метра от манастира. В слънчевия съботен ден той беше пълен с коли и автобуси от цяла България. Още със слизането от колата забелязах може би най-сниманото в България сухо дърво.

Тръгнахме да се изкачваме по поляната към манастира. Веднага ми направи впечатление добре окосената трева, засадените и добре гледани цветя и храсти, зад които се издига манастирската ограда. Никъде няма сергии, никой не иска пари за нищо.

Над входа за манастира вместо обичайните табели с хиляди забрани има красива фреска.

В малкото дворче всичко е много добре поддържано и зелено. Манастирските сгради са реставрирани, лози пазят от жаркото слънце.

По балконите има цъфнали цветя, а пред едната сграда са засадени екзотични храсти и дървета - като миниатюрна ботаническа градина пред възрожденската архитектура.

Църквата е построена  в 16 век и обновена в 18 век. Стенописите са от края на 16 до 18 век. Резбованият иконостас е уникално произведение на изкуството, излязло от ръцете на неизвестен майстор от 18 век.

Църквата ни посреща с красив стенопис.

Има и други фрески по фасадата й.

Роженския манастир е може би единствения от известните наши манастири, който е съхранил възрожденския дух и вярата в Бога. Свято място, където може да се откъснете от ежедневните проблеми и тревоги.

За любителите на пешеходните разходки има изградена екопътека от Мелник до манастира.

За съжаление трябваше да продължим пътя си към Славянка. Но дълго време ще си спомням за манастира и се надявам, че ще имам възможност отново да го посетя.