Славянка - дъждовен ден и разходка до Голешово

19.02.2012
Славянка над х. Извора

На следващата сутрин решихме да се разходим отново в близост до хижата. Хижарят Тодор ни предложи черен път през гората, който се качва доста нависоко.

Още при тръгване времето не предвежаваше нищо добро. Черни облаци бяха надвиснали над главите ни.

209 Славянка в облаци

Пътят започва около километър над хижата по шосето за Голешово. За ориентация служи едно парче бетонена тръба непосредствено до шосето.

Тръгнахме през поляната и скоро пътят навлезе в гората. За съжаление Пирин отново беше скрит в облаци.

Пътят е широк и с нещо като каменна настилка. И за разлика от "асфалтовото" шосе, няма никакви дупки по него. Единственото, с което можахме да си обясним качеството на един път, който води към нищото, е че предназначението му е било да издържа танкове по време на студената война.

Продължихме нагоре през гората. Времето продължи да се разваля и запръска дъжд. След малко заваля силно. Сложихме найлоните и решихме, че е време да се връщаме в хижата.

На обяд се прибрахме в Извора. Съжалявахме много за този изгубен ден, в който не успяхме да походим и да видим нищо.

Изненадващо следобед спря да вали и се показа синьо небе. Беше късно за ходене пеша в планината и решихме, че можем да отидем до Голешово.

В най-високото място на шосето спряхме. Тук започва резерват Алиботуш. За съжаление ловците са използвали табелите на резервата като мишени.

210 Една от табелите за резерват Алиботуш

Над пътя има голяма поляна, на която цъфтяха най-различни цветя. Наистина тази планина може да бъде кръстена Китка.

211 Цвете до табелата на резервата

На юг се виждаше връх от алпийската част на Славянка, а на поляната кротко пасеше стадо овце, без да се интересува от забраната.

212 Славянка - стадо овце в резервата Алиботуш

На север ниските върхове на южен Пирин този път не бяха скрити от облаци. Под тях в ниското се виждаха покриви на голешовски къщи.

213 Голешово от високо

Продължихме надолу към селото. Асфалтът почти изчезна и дупките се увеличиха както по площ, така и в дълбочина.

След един завой се появиха и първите къщи на Голешово на фона на зелените пирински върхове.

214 Голешово и върхове на южен Пирин

Селото се оказа приятна изненада за мене. Очаквах да видя обикновено българско село, с малки нови и грозни къщи. А сякаш се върнах 100 години назад. Всички къщи около мене бяха стари, големи, с интересна възрожденска архитектура. За съжаление много от тях явно са необитаеми. А дори и тези, в които все още живеят хора, постепенно се рушат.

215 Стара къща в Голешово

Зеещи прозорци чернеят на фона на Славянка.

216 Голешово и Славянка

Между къщите има малки зеленчукови градинки, а над тях се вият асми.

217 Голешово - стари къщи, зеленчукова градинка и асми

Пред малкото обитаеми къщи има цъфнали цветя.

218 Голешово - цветна градинка

От приземната част на една къща ме гледаше магаре.

219 Магаре в Голешово

В селото явно има и други тревопасни, защото от другата страна на улицата в една плевня имаше сено.

220 Плевня в Голешово

В неделната юнска привечер централната улица беше доста оживена. Възрастни хора седяха на пейки пред къщите и разговаряха. Имаше и няколко деца, явно на гости при баби и дядовци за ваканцията.

Разхождах се из селото и гледах къщите, които някога гордо са се издигали, пълни с хора. А сега се рушат. Ако се намери човек, който реши да инвестира полезно парите си, това неизвестно селце би върнало старият си блясък и би привличало много туристи. Друга възможност за възстановяване на селото са парите от еврофондовете, но за това трябват млади и инициативни хора.

С мрачни мисли за бъдещето на едно от малкото наши села със стари къщи и възрожденска атмосфера стигнах до една от селските чешми.

221 Чешма в Голешово

Слънцето залезе, започна да се смрачава и беше време да се прибираме в хижата.

На връщане гледахме как слънцето залязва над долината на Струма.

222 Залез над долината на Струма