Белоградчишките скали се разтягат на 30 километра западно от град Белоградчик – червено-оранжеви пясъчникови кули, които природата е редяла 230 милиона години. Сред тях, на три тераси, стои крепостта Калето: построена от римляните през I век, разширена през XIV век при цар Иван Срацимир и доукрепена от османците.
Комбинацията скали плюс крепост прави Белоградчик една от най-фотографираните точки на северозапад и част от движението „100 национални туристически обекта“. През 2007 година скалите бяха кандидат за седемте нови чудеса на природата и макар да не влязоха в финалния списък, славата им излезе далеч извън България.
Калето: три тераси в прегръдката на скалите
Крепостта заема 10 211 квадратни метра и е разделена на три двора с две портни кули между тях. Стените дебелеят до 2,5 метра, а на местата са запазени 365 бойници – по една за всеки ден от годината, казва местната легенда. Римляните са я ползвали като стража на пътя през Стара планина, българите – като гранична твърдина към Видинското царство.
Последният боен час на Калето е през 1885 година в Сръбско-българската война. Днес в дворовете има музейна експозиция, а от първата и третата тераса се отварят двете класически панорами: към скалния масив на север и към равнината с пътната ивица на юг.
Кои фигури да търсите в скалите
Скалите носят имена по силуетите си: Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Дервишът, Хайдут Велко. Най-известната група е „Мадоната с детето“, която се вижда от крепостната тераса. В ясен ден от Калето на юг се различава силуетът на Миджур (2169 м) – първенеца на Западна Стара планина, а на запад – Бабин нос към сръбската граница.
Геоложката история е проста за обясняване: преди около 230 милиона години тук е имало морски басейн, на дъното са се наслоили пясъци и чакъли, а железните окиси са оцветили пластовете в червено. После ерозията е оголила и изваяла пластите в кули, гъби и арки.
Венеца: пещерата с коралите при Орешец
На 3 километра от село Орешец е пещерата Венеца, открита случайно през 1961 година при взривни работи в кариера. Името идва от варовиковите образувания, които приличат на вкаменена дантела и коралови храсти в бяло, розово и кремаво. Електрическото осветление подчертава драпериите по тавана, а температурата вътре е постоянни 10-ина градуса.
Посещението трае около 30 минути с водач и се комбинира естествено с крепостта – двете точки са на 12 километра една от друга. В същия район е и малката Белоградчишка обсерватория към Института по астрономия на БАН, която организира наблюдения вечер при ясно небе.
Достъп, билети и работно време
От София до Белоградчик се стига за около 3 часа през Мездра и Монтана или през Враца и Берковица – 180 километра по добър, но криволичещ път. От Видин градът е на час и половина на юг. Крепостта работи без почивен ден, входът е с билет, а комбинираният билет с музейната къща и Венеца излиза по-изгодно.
| Обект | Време | Бележка |
|---|---|---|
| Крепост Калето | 1,5-2 часа | три тераси, музейна сбирка |
| Градски център и чаршия | 40 минути | кафе, обяд в местна механа |
| Пещера Венеца | 30-40 минути | с водач, 3 км от Орешец |
| Обсерваторията | по програма | вечерни наблюдения при ясно време |
| Изгрев/залез на скалите | 1 час | от терасите на Калето |
Най-добрите часове за снимки
Скалите са червени и това решава всичко за светлината: златният час сутрин и вечер прави цветовете наситени, а по обяд пясъчникът избледнява. Залезът от третата тераса на крепостта е класиката – слънцето пада зад скалната група Хайдут Велко и за десет минути всичко пламва в оранжево.
Снимането с дрон над крепостта изисква разрешение, а над защитената местност има ограничения в сезона на птиците. Проверете на място в туристическия център преди да извадите машината – глобите за полети над културни паметници са сериозни.
Къде да спите и какво да комбинирате
В Белоградчик има няколко семейни хотела и къщи за гости, а наоколо работят винарни – районът на Ново село и Гъмзово е прочут с местните сортове. За списъка с какво да носите важи краткото правило:
- Удобни обувки: терасите на Калето са със стръмни каменни стъпала.
- Топла връхна дреха – на терасите вее постоянно.
- Вода: по скалите няма чешми, само в крепостта.
- Билети в брой: на места ПОС-терминалите са непостоянни.
Северозападът си има още скрити точки: ако ви харесва скалният релеф, продължете към Искърското дефиле с Ритлите над Луковит и манастирите по жп-линията, а за контраст – Рилският манастир на юг е друга България, друга планина, друга история.