Пътят от София до Лилково минава през Чернатишкия дял на Родопите – един от най-красивите, но и най-непознатите планински райони у нас. Чернатица е средновисок рид между Пловдив и Батак, с върхове до 2100 метра, букови гори и пасища, които лятото остават зелени дори в жега.
Този пътепис е за самото пътуване: как се стига от столицата до селото, какво се вижда по пътя и къде човек спира, когато търси къде да спи в Лилково и наоколо.
От София до Пловдив и нагоре към Храбрино
Маршрутът започва по магистрала Тракия до Пловдив – час и половина път, после по обходния път на града към село Първенец. От Първенец пътят се качва нагоре към Брестовица и Храбрино – последните села преди планината. Дотук асфалтът е добър, а гледките към Тракийската низина се отварят с всяка измината височина.
След Храбрино пътят навлиза в Чернатица: серпентини през букова гора, чешми с планинска вода на завойте и все по-малко коли. Това е участъкът, в който се разбира защо районът е останал див – на 35 км от втория по големина град в България, а усещането е за дълбока планина.

Долен плочник: границата на асфалта
Местността Долен плочник е точката, след която пътят към Лилково вече не е асфалтиран. Тук има поляна и разклон – наляво продължението към Брезник и хижа Здравец, надясно – черният път към Лилково и Ситово. На Долен плочник си струва спирка: гледката на север обхваща половин Тракия, а в ясен ден се виждат Стара планина и Средна гора.
Черният път оттук е в тежко състояние на места: коловози, камъни и след дъжд – кален участък, който ниска кола минава бавно. За високопроходима кола няма проблем целогодишно, а зимата пътят се чисти с приоритет само до селото, защото там живеят хора.
Скалите под Щутград на разклона Лилково – Ситово
Малко преди Лилково, на разклона за Ситово, се забелязват скални венци по билото – това са скалите под тракийската крепост Щутград. От разклона до крепостта се ходи около час по горски път и пътека; подробното описание на скалите, останките и гледките отгоре е в отделния пътепис Неизвестния Щутград.
На самия разклон има широко място за паркиране – удобно за хора, които искат само Щутград без селото. Оттук тръгва и черният път към Ситово, който лятото е проходим, а след дъждове става кален и коловозен.

Търсене на нощувка: какво има реално в района
Когато стигнахме в Лилково, първият въпрос беше къде да спим – и отговорът на място е трезв: в самото село къщи за гости няма. Кафенето и кръчмата на площада са единствените обществени места, а частните стаи не се отдават организирано. Тази част от пътеписа е честна: ако планирате нощувка, уреждайте я преди да тръгнете.
| Място | Разстояние от Лилково | Какво предлага |
|---|---|---|
| Хижа Здравец | около 12 км черен път | стаи, храна, работи лятото |
| Хижа Персенк | 4-5 часа пеш през билото | спални, планински преходи |
| Брезник | около 15 км | семейни хотели, механи |
| Чепеларе | около 30 км на юг | най-много легла в района |
| Пловдив | 35 км на север | хотели от всякакъв клас |
| Палатка над Лилково | 0 км | поляните са разрешени за бивак |
Хижа Здравец е най-логичният планински вариант: тя лежи на поляните над Брезник и до нея се стига по черен път от Долен плочник. През зимата Здравец работи като малък ски-център с влек и писти за начинаещи – едно от най-тихите ски-места в България.
Какво още да видите в Чернатица
Ридът крие повече от пътя: връх Модър (2001 м) е високата точка на района и се качва за два часа от хижата Персенк, а по билото върви маркирана пътека до връх Голям Персенк. Край село Брезник е едноименният язовир – малко, тихо място за риболов, а село Лилково пази църквата „Свети Архангел“ и каменните къщи с тикли, описани в пътеписа Село Лилково.
През пролетта Чернатица е пълна с цъфтящи поляни, лятото – прохладна дори когато в Пловдив е 38 градуса, а есента буковите гори жълтеят от най-високото надолу. Зимата снегът се задържа дълго и черните пътища са само за подготвени коли.
Практически бележки за пътя
- Заредете резервоара в Пловдив – бензиностанция в планината няма.
- Пазарувайте храна преди Храбрино: магазините в Лилково и Брезник работят непостоянно.
- Висока кола за участъка след Долен плочник, особено след дъжд.
- Мобилният обхват изчезва след Храбрино – изтеглете офлайн карта предварително.
- Тръгване обратно преди тъмно: серпентините без мантинели не са за нощно каране.
Чернатица не е планина за забележителности – тя е планина за пътуване. Самият път, скалите под Щутград, поляните на Долен плочник и тишината на Лилково са причината да се връщаме по този маршрут, дори когато нощувката отново се оказва в Пловдив.