Иракли е един от последните незастроени плажове на българското Черноморие: 3 км пясък между нос Емине и Обзор, защитен от закона със статут на защитена местност. Тук няма хотели, барове и чадъри на редове – има дюни, река, която се влива в морето, и палатки на хората, които идват точно заради това.
Мястото стана известно в цялата страна покрай протестите „Да спасим Иракли“ от 2007-2013 година, когато строителни интереси заплашваха дюните и устието. Защитената местност „Иракли“ е обявена през 2003 година и паза 1858 декара, а от 2020-те част от територията е в режим на зона от Натура 2000 заради местообитанията.
Какво точно е защитено тук
Ценното на Иракли не е само плажът. Пясъчните дюни зад него са дом на пясъчната лилия и на редки степни растения, а устието на река Вая е спирка по пътя на Via Pontica – вторият по значение път за миграция на птиците в Европа. Пролет и есен над местността минават ята на пеликани, щъркели и грабливи птици.
Река Вая отделя южната част на плажа от северната и лятото пресъхва на места, така че се преминава пеш. Морето при Иракли е плитко и дълго навътре – добро за деца, но при северен вятър вдига високи вълни и теченията стават опасни. Спасителен пост има само в активния сезон и само в централната част.
Достъп: черният път от Емона и паркирането
До Иракли се стига по отбивка от главния път Варна – Бургас при село Емона. След селото асфалтът свършва и започва черен път през гората – около 4 км дупки и прах, проходим за лека кола при сухо време, но след дъжд коловозите се пълнят с вода и ниските коли закъсват. Алтернативата е отбивката откъм Обзор, която е в подобно състояние.
Официален платен паркинг има на ръба на защитената местност; в сезона таксата е на ден. Паркирането по дюните и по обочината в гората е забранено и глобите са реални – това е част от режима, който държи местността дива. От паркинга до плажа се слизат 10-15 минути пеш през гористия склон.
Къде се къпят хората и къде се спи
Плажът е условно разделен на две зони от реката: южната е по-тиха и по-тясна, северната е широка и там се събират повечето хора. Къмпингуването с палатки е позволено в определените зони извън дюните – на самите дюни и върху плажната ивица палатки не се вдигат.
Нощуващите носят всичко със себе си: вода, храна, чували за боклук. На плажа има само малка баничка-чешма в сезона и тоалетна тип „суха“ при паркинга; магазин няма, най-близкият е в Емона или Обзор. Ток няма – точно затова вечерното небе над Иракли е едно от най-звездните по българското крайбрежие.
Защо местността остана дива
Около Иракли има години на съдебни битки за строителни разрешителни. Част от проектите за ваканционни селища бяха спрени от съда, други изгубиха сила заради изтекли разрешения. Гражданската кампания събра десетки хиляди подписи, а през 2011 година дюните бяха вписани в специализираната кадастрална карта, която прави застрояването им невъзможно.
Днес равновесието е крехко: посетителите са хиляди в пиковите седмици на август, а природата на дюните не търпи прекаленото тъпкане. Затова правилата са прости и строги – без огньове извън определените места, без коли по пясъка, без палатки по дюните, боклукът си тръгва с вас.
Иракли в цифри и часове
| Показател | Стойност | Бележка |
|---|---|---|
| Плажна ивица | около 3 км | пясък, без съоръжения |
| Защитена местност | 1858 дка | обявена 2003 г. |
| От Бургас | около 60 км | 1 час по главния път |
| От Варна | около 90 км | 1,5 часа |
| Черен път от Емона | около 4 км | леко кола при сухо време |
| Вода и магазин | няма на плажа | носите всичко |
| Палатки | в разрешените зони | дюните са забранени |
Кога да отидете и какво да носите
Най-доброто време е юни и септември: морето е топло, хората са малко, а птичият прелет през есента прави устието на Вая наблюдателна точка. Юли и август носят тълпи и прах по черния път; през май морето е още студено, но природата е най-зелена.
- Вода – минимум 2 литра на човек на ден, на плажа няма откъде да се купи.
- Сянка: чадър или тента, естествена сянка почти няма.
- Чували за боклук и всичко си тръгва с вас обратно.
- Репелент срещу комари – устието и гората раждат комари привечер.
- Фенер или челник: нощем пътеките са тъмни и каменисти.
Какво да видите по същия бряг
Нос Емине на север е краят на Стара планина и финалът на маршрута Ком-Емине – вижте пътеписа за Ком-Емине, който свързва планината и морето в една линия. На юг Обзор и Несебър дават цивилизована алтернатива за вечеря и нощувка, а за история на брега логичното продължение е старият Несебър с църквите под ЮНЕСКО.
Иракли не е удобен плаж и не се преструва на такъв. Той е парче бряг, останал както е бил преди курортите, и точно затова хората се връщат – и точно затова правилата там се спазват от всички, които разбират какво пазят.