Лопушански манастир „Свети Йоан Предтеча“

25 февруари 2026 г.Рубрика: Села

Лопушанският манастир „Свети Йоан Предтеча“ стои в Чипровския дял на Западна Стара планина, на 22 км северозападно от Чипровци и на около 40 км от Монтана. Основан през Второто българско царство, възроден през 1850-те години, той е национален паметник на културата и действащ мъжки манастир с малко, но живо братство.

Манастирът е скрит в дълбока гориста долина под връх Тодорини кукли (1785 м) и това му е дало два характера: тишина на високопланински скит и църква, която отвътре е едно от най-богатите възрожденски пространства в България.

Голямата църква: иконостас и Доспевските

Съборната църква е построена през 1850-1853 година и е голяма – трикорабна базилика с купол, рядкост за планински манастир от тази епоха. Иконостасът е резбован в орехово дърво с плитка, почти дантелена резба, а иконите по него са дело на братята Николай и Станислав Доспевски – самоковски зографи от школата на Димитър Зограф, синове на Димитър Христов Доспевски.

Царските икони са датирани 1856-1861 година: „Иван Предтеча“ е патронната икона с подпис на Станислав Доспевски. Стенописите по сводовете са от по-късни майстори, но държат тона на църквата – тъмно синьо и охра, които при свещи изглеждат живи. Вътрешността е затворена за снимане със светкавица, а в часовете на служба братството пее на два гласа – традиция, която манастирът пази от възстановяването си.

Резбован дървен иконостас с редове икони и стенописи в стара българска манастирска църква при свещи
Резбован дървен иконостас с редове икони и стенописи в стара българска манастирска църква при свещи

История: от средновековието до Възраждането

Първият манастир на това място е основан през XIII-XIV век и е разрушен при османското завоевание. Възстановяването започва през 1850 година от трима монаси – Дионисий, Герасим и Гедeон – и за десетилетие долината се превръща в укрепен комплекс: църква, жилищно крило с чардаци, магерница и висока каменна стена с една врата.

През Възраждането манастирът е бил килийно училище и убежище на хайдушки чети – районът на Чипровци е люлка на Чипровското въстание от 1688 година, а паметта за него се е пазила в манастирските книги. След 1959 година комплексът е обявен за паметник на културата от национално значение.

Дворът, чешмата и старите орехи

Дворът е малък и поддържан: чешма с планинска вода, лехи с цветя и орехови дървета, които дават сянка на масите за гости. Жилищното крило е на два етажа с дървен чардак – типично възрожденско строителство, но изпълнено в камък заради планинския климат. В крилото има стаи за гости: прости, с легла и печка, общ санитарен възел на етажа.

Над манастира нагоре по долината тръгват горски пътища към Тодорини кукли и към Чипровския балкан – местността е изходна точка за преходи към върховете Миджур (2169 м) и Реплянска китка. През зимата долината е снежна и тиха, а пътят се поддържа до портите, защото манастирът е населен постоянно.

Каменен манастирски двор с чешма, цветни лехи и стари орехови дървета, обграден от високи стени
Каменен манастирски двор с чешма, цветни лехи и стари орехови дървета, обграден от високи стени

Достъп, правила и работно време

До манастира се стига по отбивка от пътя Монтана – Чипровци при село Георги Дамяново: 9 км асфалт нагоре през гората, тесен на места, но проходим за лека кола. От София разстоянието е около 150 км и се взима за 2,5 часа през Мездра и Монтана или през Берковица – вторият път е по-красив, но по-бавен.

Лопушански манастир: факти за посещението
ПоказателСтойностБележка
От Монтанаоколо 40 кмпрез Георги Дамяново
От Чипровци22 кмпланински път
От Софияоколо 150 км2,5 часа с кола
Надморска височинаоколо 900 мгориста долина
Църквата1850-1853 г.икони на Доспевските
Статутпаметник на културатадействащ мъжки манастир
Нощувкастаи за гостипитайте в манастира

Правилата са обичайните за действащ манастир: покрити рамене и колене, тишина в двора, снимки без светкавица вътре и само с разрешение в църквата. Портите са отворени за посетители през светлата част на деня, а в часовете на служба външните хора стоят в притвора.

Какво да видите в района на Чипровци

Чипровци на 22 км е градът на килимите: Чипровската килимарска школа е вписана в представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство през 2014 година. Градският исторически музей пази оригинални килими от XVII-XIX век, а през май се провежда фестивалът на килимите с работещи станове на открито.

За един ден комбинацията е: Лопушански манастир сутринта, Чипровци и музея на килимите на обяд, а при ясно време – изкачване към Тодорини кукли следобед. За списъка с какво да носите важи планинското правило:

  • Топла дреха – долината на 900 м държи студ дори през юни.
  • Обувки за горски път, ако тръгвате нагоре към билото.
  • Кеш за дарения и за музея в Чипровци – ПОС терминали в района няма.
  • Гориво догоре в Монтана или Чипровци – бензиностанция нагоре липсва.

Как да впишете манастира в по-голям маршрут

Лопушанският манастир е западната точка в голям планински кръг: на югоизток е Рилският манастир – два часа път през Берковица и София, съвсем друг мащаб, но същата линия на вяра и възрожденско изкуство. На север Белоградчик със скалите и Калето е на два часа през Монтана – и двата маршрута се връзват в тридневен северозападен кръг.

Лопушанският манастир се помни с две неща: резбата на иконостаса, която се гледа бавно и с вдигната глава, и тишината на долината след като последната кола си тръгне. Ако пренощувате там, ще чуете и двете по най-добрия начин.