Долината на тракийските царе при Казанлък събира над 1500 могили, от които са проучени около 300. Тук е Казанлъшката гробница – първият български обект в списъка на ЮНЕСКО от 1979 година, и Голямата косматка, откъдето през 2004-та археологът Георги Китов извади бронзовата глава на цар Севт III.
Центърът на долината е град Казанлък, на 200 км източно от София и на час път от Пловдив. Повечето обекти са в радиус 10-15 км около града и се обикалят за един уикенд с кола – това е най-плътното археологическо място на Балканите след Атина.
Казанлъшката гробница: оригинал и копие
Гробницата от IV век пр. Хр. е открита случайно през 1944 година от войници, които копаели противотанков ров. Тя се състои от коридор, преддверие и две камери – правоъгълна и куполна. Стенописите в куполната камера показват погребално шествие: колесници, конници, музиканти и централната двойка владетели, седнали на пир.
Оригиналът е затворен за публика от 1960-те заради крехките бои – влизат само реставратори при специален режим. За посетители е построено точно копие в същия мащаб на 20 метра от могилата: влиза се на сеанси с билет, температурата и влажността се поддържат като в оригинала. Копието е достатъчно вярно, за да се разбере мащабът на живописния замисъл.
%%IMG:trakiyska-grobnica-kazanlak-1:Кръгла тракийска гробнична камера с червено-жълти антични стенописи на колесници при слаба светлина%%Голямата косматка: бронзовата глава на Севт III
Могилата Голяма косматка е проучена от екипа на Георги Китов през 2004 година и донесе най-голямото археологическо откритие у нас за десетилетия: бронзова глава на владетел с инкрустирани очи, сребърна нишка по косата и реалистични черти – приписана на Севт III, основателя на тракийския град Севтополис.
До главата в могилата са намерени златен венец, бронзов шлем, меч и ритуални съдове, а самата гробница е открит храм с три камери и каменна врата с изображение на Медуза. Откритията са в изложбата „Тракийско изкуство в долината на царете“ на казанлъшкия музей, а бронзовата глава гостува периодично на световни експозиции – проверявайте къде е преди да тръгнете.
Останалите могили: Оструша, Шуманецата, Светицата
Гробницата Оструша при село Шипка е тракийски култов комплекс с централна камера, чийто таван е покрит с растителни и фигурални стенописи – днес се вижда под защитен навес. В съседство е могилата Светицата, откъдето идва златната погребална маска с тежина 690 грама – най-тежката маска от Античността, намерена на Балканите.
Шуманецата е четвъртата голяма гробница с купол и каменни легла, отворена за посещения по сеанси. Четирите обекта заедно с Голямата косматка са свързани в туристически маршрут на общината с общ билет и работно време по сезони.
%%IMG:trakiyska-grobnica-kazanlak-2:Розови полета в цъфтеж в Казанлъшката долина на разсъмване с Балкана на хоризонта%%Шипка и Храм-паметникът: вторият пласт на долината
Село Шипка под прохода дава третия исторически пласт: Храм-паметникът „Рождество Христово“ от 1902 година е построен в руски стил с седем златни кубета и пази костите на руските войници и българските опълченци, загинали при Шипка. Музейната сбирка в селото показва етнографията на района – от розобера до чаршията от XIX век.
Над селото е връх Шипка с Паметника на свободата – логичното продължение на деня, описано в отделния пътепис за връх Шипка. Двете точки са на 10 минути с кола една от друга и се правят в една посока: сутринта могилите, следобед Шипка.
Маршрут за уикенд в долината
| Обект | Време | Бележка |
|---|---|---|
| Казанлъшка гробница (копие) | 30 минути | сеанси, билет |
| Голяма косматка | 40 минути | храм-гробница на Севт III |
| Оструша и Светицата | 40 минути | при село Шипка |
| Шуманецата | 30 минути | по сеанси |
| Исторически музей Казанлък | 1 час | златната маска, главата на Севт III |
| Храм-паметник Шипка | 30 минути | руски стил, 1902 г. |
| Розовите полета | по сезон | цъфтеж: средата на май – юни |
Празникът на розата и сезоните
Казанлък е столицата на българската роза: маслодайната Rosa damascena цъфти от средата на май до средата на юни, а в първата седмица на юни градът отбелязва Празника на розата с розобер на разсъмване и шествие. През тези дни хотелите са пълни месеци напред.
Практическият план за уикенд изглежда така:
- Събота сутрин: Казанлъшката гробница и музейната изложба в града.
- Събота следобед: Голяма косматка, Оструша и Светицата при село Шипка.
- Събота вечер: нощувка в Казанлък или в къща за гости при Шипка.
- Неделя сутрин: Храм-паметникът и връх Шипка с паметника на свободата.
- Неделя следобед: Шуманецата на връщане към София или Пловдив.
Как да стигнете и какво да знаете
От София: магистрала Тракия до Стара Загора, после 40 км на север – около 2 часа и половина. От Пловдив: през Стара Загора или през Шипченския проход откъм Габрово – вторият вариант е по-красив, но по-бавен. Влакът София – Бургас спира в Казанлък, а от гарата до музея има градски транспорт.
Билетите за могилите са отделни за всеки обект, има и комбинирани за два-три. Фотоснимките в гробниците са без светкавица, стативът е забранен. За групите над 10 души общината препоръчва местен водач – разказът променя всичко: без контекст могилите са просто каменни камери.
Ако темата за античното минало ви е влязла под кожата, продължението в блога е Велико Търново – Царевец и старият град показват следващия велик пласт: Второто българско царство, 1500 години по-късно от тракийските царе.