Чудните мостове са две скални арки над река Еркюприя в Родопите, издълбани от водата в мраморите за хиляди години. Местността лежи на около 1450 метра надморска височина, на 9 километра южно от Чепеларе, и е обявена за природна забележителност още през 1961 година.
Името Еркюприя значи „чуден мост“ на османски турски и местните го ползват и днес наравно с българското. Голямата арка е дълга около 96 метра и широка до 15, а сводът ѝ се издига на близо 45 метра над коритото на реката. Под и около нея водата е пробила няколко малки пещерни отвора, които правят звука на реката да отеква в скалата.
Колко са мостовете и как са разположени
Мостовете всъщност са два, макар името да се ползва в множествено число за цялата местност. Големият е най-фотографираната точка: пътеката минава по билото на арката, а под него реката тече в дълбока каньоновидна долина. На около 200 метра надолу по течението е Малкият мост – дълга около 60 метра арка, по-тясна и по-ниска, но също впечатляваща отвътре.
Между двата моста има маркирана пътека покрай реката. Тя е лесна и се ходи за 20-ина минути, но след дъжд камъните са хлъзгави. Третата по-малка арка нагоре по реката остава почти незабелязана от повечето посетители и до нея се стига по слабо очертана следа.
Достъп от Чепеларе и от Забърдо
Основният път води от Чепеларе на юг през село Забърдо: около 20 километра асфалт, който накрая става тесен и криволичи през борови гори. От Пловдив разстоянието до мостовете е около 70 километра и се взема за час и половина – по пътя София – Смокян – Чепеларе отбивката е ясна. Паркингът пред местността е платен в сезона, а до самите арки се слизат стълби и пътеки за няколко минути.
Има и пешеходни подходи: от хижа Персенк над Чепеларе до мостовете се ходи около 4 часа по маркирана пътека през билото, а от село Орехово преходът е по-къс – около 2,5 часа. Летният маршрут Персенк – Чудните мостове е един от най-красивите в средните Родопи, защото минава по открити била с гледки към Арда и Беломорието.
Геология: как водата прави мостове
Мраморите на Еркюприя са метаморфозирани варовици, които реката е разяждала по пукнатините. Първо водата е пробила подземни галерии, после покривът на пещерата се е срутил на две места и са останали само сводовете, които днес виждаме. Срутищните камъни под арките са видими и сега – големи блокове по коритото показват къде точно е паднал сводът.
Процесът продължава: всяко голямо пролетно пълноводие издълбава още по малко от основите. Специалистите измерват пукнатини по свода на Голямата арка и заради това изкачването по нея и спирането под свода са забранени. Табелите на място са стриктни и глобите за нарушаване на режима на защитената територия са реални.
Какво има наоколо за един ден
Чудните мостове се комбинират лесно с останалите точки около Чепеларе. Обсерваторията Рожен е на час път на юг и води екскурзии вечер за наблюдение на звездите, а ски-курортът Пампорово е на 25 минути с кола – лятото там работят лифтове за туристическо ползване.
| Показател | Стойност | Бележка |
|---|---|---|
| Голям мост | дълъг около 96 м | свод до 45 м над реката |
| Малък мост | дълъг около 60 м | 200 м надолу по течението |
| Надморска височина | около 1450 м | местност Еркюприя |
| От Чепеларе | 9 км на юг | през село Забърдо |
| От Пловдив | около 70 км | 1,5 часа с кола |
| Пеш от х. Персенк | около 4 часа | маркирана пътека |
| Статут | природна забележителност | от 1961 г. |
Кога е най-добре да отидете
Сезонът започва с майските празници и свършва в края на октомври. През юли и август паркингът се пълни още в 10 часа и най-спокойните часове са рано сутрин и след 16 часа. Септември е най-добрият месец: борът пожълтява на места, пътеките са сухи, а посетителите са наполовина.
Зимата пътят през Забърдо се почиства непостоянно и веригите са задължителни. Ако сте в Пампорово за ски, половин ден до мостовете си струва само при сигурно време – мъглата в карстовата долина пада бързо и пътеките между арките стават неприятни.
Какво да носите и как да не сбъркате
Списъкът за еднодневно посещение е кратък:
- Здраве обувки: по мостовете и каньона има стъпала и хлъзгав камък.
- Вода – по пътеката няма чешма, реката не е за пиене.
- Дъждобран: над 1400 метра времето се променя за минути.
- Топла дреха дори лятото – каньонът държи сянка и студенина.
Най-честата грешка е навигацията по име „Чудните мостове“ в чуждестранни приложения, която праща колите по стар черен път откъм Орехово – след дъжд той е непроходим за леки коли. Винаги целете Забърдо или официалния път от Чепеларе.
Ако родопските скални форми са ви впечатлили, логичното продължение в блога е пътеписът за Щутград над Лилково – по-див, по-малко посещаван и само на 30 километра от Пловдив, а за нощувка в района вижте Широка лъка с къщите за гости.