Широка лъка е архитектурен резерват в Родопите на 1300 метра надморска височина, на 24 км от Смолян и на 16 км от Пампорово. Селото е известно с три неща: белите къщи с каменни основи и тиклени покриви, школата за гайдари и народни певци, която изведе стотици музиканти от региона, и песента „Бела съм бела юначе“, чиято родина е точно тук.
Името идва от „широка лъка“ – широка поляна по поречието на Широколъшка река. Селото е основано през XIV век и през Възраждането се е издигнало на търговия с добитък и вълна до Виена и Цариград: богатството личи по къщите, които стоят цели и днес.
Родопската къща: как се гради в Широка лъка
Традиционната къща тук е масивна, на два или три етажа, с каменен приземен етаж за добитъка и жилищен етаж с чардак и дървени колони. Покривът е от каменни плочи – тикли – наредени без хоросан, така че да издържат на снега и вятъра. Прозорците са малки заради студа, а стените дебели до 80 см.
Най-запазените къщи са Згуровският конак от 1835 година (днес етнографски музей) и къщата на Григор Димов. В Згуровския конак се влиза с билет: приземието показва стопанския бит, а горният етаж – жилището с резбовани тавани, огнище в средата на стаята и родопски китеници по стените. Музеят работи ежедневно с обедна пауза.
%%IMG:shiroka-laka-1:Стар каменен сводест мост над планинска река до белите родопски къщи%%Училището на маестрите
Националното училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“ е основано през 1972 година и е единственото по рода си на Балканите: тук се учат гайда, каба-глас, кавал, тамбура и народно пеене. Възпитаници на школата са стотици от най-известните изпълнители на родопска музика, а всяка пролет селото събира абсолвентски концерти.
През първата неделя на март в Широка лъка се провежда празникът Песпонеделник – кукерски маски и огньове на площада. През лятото училището организира концерти под открито небе, а в неделя посетителите често чуват гайди още от паркинга – учениците репетират и през уикенда.
Църквата „Св. Богородица“ и легендата за майсторите
Църквата „Успение Богородично“ в центъра е построена през 1834 година – според преданието за 40 дни, от майстори, които работели денонощно, за да спазят разрешението от султана. Иконостасът е резбован, а иконите са от зографите на Самоковската школа. Камбанарията стои отделно от храма – типично за родопските църкви от епохата.
До църквата е площадът с чешмата и старото училище от 1835 година, което пази възрожденския облик. Компактният център се обикаля за 40 минути, но най-хубавата част е да се загубите по калдъръмените улички на махалите над реката – там къщите са автентични и тихи, без магазини и туристи.
%%IMG:shiroka-laka-2:Дърворезбован интериор на стара родопска къща-музей с везани тъкани и медни съдове%%Пътеките: към Пампорово, Гела и Снежанка
Широка лъка е отправна точка за няколко маркирани маршрута. Най-популярният е към връх Снежанка (1926 м) и кулата над Пампорово – около 4 часа еднопосочно по билото, с гледки към Бяло море при ясно време. По-късата разходка е до село Гела – родиното на Орфей според местната легенда: 40 минути пеш по пътя или черна пътека над реката.
Годишният фолклорен събор в Гела през първия уикенд на август събира хиляди гайдари от цяла България – ако сте в района, това е най-живото родопско събитие на лятото. От Широка лъка тръгва и пътека към язовир Доспат и към резервата Казака, но тези маршрути искат цял ден и кола за връщане.
Достъп, сезони, нощувка
До селото се стига по асфалтов път от Смолян (24 км, 30 минути) или през Пампорово откъм Чепеларе. От Пловдив разстоянието е около 85 км и се взема за час и половина през Асеновград и Смолян. Зимата пътят се поддържа, но след снеговалеж веригите са препоръчителни за последните 10 км.
| Показател | Стойност | Бележка |
|---|---|---|
| Надморска височина | 1300 м | прохладно и лятото |
| От Смолян | 24 км | 30 минути с кола |
| От Пампорово | 16 км | 20 минути |
| Згуровски конак | билет, 30-40 мин. | етнографски музей, 1835 г. |
| До връх Снежанка | около 4 часа | маркирана пътека |
| До село Гела | 40 минути | родина на Орфей, събор август |
| Нощувки | къщи за гости | резервация за уикенда |
Какво да носите и какво да опитате
Планинското село на 1300 м иска топла дреха дори през юли вечерта. Кратък списък за еднодневно посещение:
- Топла връхна дреха и дъждобран – родопското време се мени бързо.
- Удобни обувки за калдъръма и за пътеката към Гела.
- Кеш за музея и малките магазинчета – ПОС-терминали липсват.
- Апетит за пататник – местната баница с картофи и сирене, която се пече в сач.
Родопската кухня тук е в най-чистия си вид: пататник, клин с ориз и мента, смилянски боб от съседното село Смилян и чай от планински билки. Повечето механи работят до 22 часа и се пълнят в събота вечер – резервацията за вечеря е разумна.
Какво да комбинирате с Широка лъка
Логичната родопска двойка е Широка лъка и Чудните мостове – час и половина път през Чепеларе и два различни свята в един ден: мраморни арки и каменни къщи. За още села с характер вижте пътеписа за Лилково в Чернатица – по-тихо, по-скромно и само на 35 км от Пловдив.
Широка лъка се посещава за часове, а се помни дълго: заради звука на гайда, който се носи от училището, заради тиклените покриви в мъглата и заради чувството, че времето тук е спряло на правилното място.